Сред зелените полета,                      

стоиш отново сам,

прегърнал  в ръце букета

на своите копнежи и мечти.

Със своя тежък аромат

той отвежда те в пъстър свят,

на твойто мило детство,

на наивна и фалшива красота.

Пашкул, а после пеперуда лекокрила

безгрижна, лека и невинна,

пърхайки ефирно,

прелиства страниците на  живота.

А сега за това ,че я е имало

ни напомня  само пролетта,

мирис на  сладки спомени,

но и  чувство на тъга.

Какво ли всъщност е животът –

низ от непредвидени събития,

които имат роля в нашата съдба

или просто е една игра,

игра, в която всеки се стреми да оцелее.

А може би е свят, в който

някои са по-добри, а други по-лоши,

с различен светоглед  и познания, но

изправени пред едни и същи изпитания.

Независимо от богатство и положение,

тайно или явно,

опират се те на Неговото благоволение.

Тук важни са наште постъпки човешки,

затова нека разкаем се за своите грешки

и със сълзи искрени и тежки

да се молим от душа.

Любов и вяра от сърцето да извират

и добрите ни дела никога да не спират,

за да  сме пак онези деца,

които бяхме някога.